Наслада

Наименования и синоними:

Naslada

Произход и разпространение:

Сортът Наслада е създаден чрез междувидова хибридизация на Мискет хамбургски х Сейв Виллар (Seyve Villard) 12 375 (Villard blanc) от В. Вълчев и Й. Иванов през 1969 г. Признат е от ДСК и утвърден като нов и оригинален сорт със заповед № 4/23.02.1976 г. на МЗХП. Засаден е на по-големи площи, предимно около Плевен, но се среща като единични лози и малки насаждения из цялата страна. Той е включен в официалната сортова листа на Република България – 2012 г. Номерът на сорта във Vitis International Variety Catalogue (VIVC.de) е № 8356.

Ботаническо описание:

Напъпване. Силно мъхесто, восъчножълто.

Млад леторасъл. Коронката е силно мъхеста, восъчножълта до златистожълта. Младите листа са слабо мъхести, восъчножълти, със светлобронзов оттенък. Леторасълът е слабо мъхест, восъчножълт до светло тревистозелен.

Зрял леторасъл. Междувъзлията са средно дълги и средно дебели. Кората е светло кестенява, с по-тъмни възли и надлъжни ивици. Мустачките са къси до средно дълги, слабо разклонени, неопадващи, вдървесиняващи се. Зимните очи са средно големи, конични, остри.

Лист. Петурата е средно голяма (18,1/17,6 cm), слабо нарязана, триделна до петделна, светлозелена, отгоре с гланц, гладка, гола до слабо четинесто-мъхеста от долната страна. Горните странични врязове са отворени, плитки до средно дълбоки, във вид на остър ъгъл или лировидни, с успоредни страни и остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки, във вид на остър ъгъл, често едва забележими. Опашният вряз е отворен, сводест или лировиден, с плоско заострено дъно. Връхните и крайните зъбци са средно големи, прави, триъгълни с широка основа, куполовидни. Жилките са светло жълтозелени, изпъкнали, голи до слабо четинесто-мъхести от долната страна. Дръжката е къса до средно дълга, гола, светлозелена, понякога със светлочервени ивици. Есенното оцветяване на листа е жълто.

Грозд. Средно голям (16,2/10,1 cm), коничен, рехав. Дръжката е средно дълга, в основата вдървесинена, жилава. Чепката е зелена. Дръжчицата на зърното е средно дълга, с голямо конусовидно ложе с брадавички. Средната маса на един грозд е 260 g.

Зърно. Средно едро (18,4/16,7 mm), овално. Кожицата е зеленикаво-жълта до кехлибареножълта, тънка, крехка, покрита с восъчен налеп. Консистенцията на мезокарпа е плътна, сочна, топяща се. Вкусът е хармоничен, с приятен слаб мискетов привкус. В зърното има 2-3 семена. Средната маса на едно зърно е 4 g.

Агробиологична характеристика:

Наслада е късно зреещ сорт. Гроздето му узрява през втората половина на месец септември. Продължителността на периода от напъпване до консумативна зрялост е около 155 дни.

Лозите са умерено до силно растящи, но до края на вегетацията летораслите узряват напълно. Те са наклонени до стелещи се, поради което върху тях често се образуват много колтуци. Родовитостта на сорта е висока. При отглеждане на приземна формировка Гюйо с натоварване 30 зимни очи на лоза, плодните леторасли са 82,00%, а коефициентът на родовитост – 1,41. Добивът от лоза е 7,270 kg, а от декар – от 1000 kg до 1300 kg. Плододава достатъчно и при къса резитба с чепове на 2 зимни очи. При стъблено отглеждане с прилагане на смесена система на резитба, родовитостта и добивите се увеличават. Наслада няма склонност към изрясяване и милерандаж. Лозите са практически устойчиви на обикновена мана (4–6 бала) и с повишена устойчивост на брашнеста мана (5–7 бала) и сиво гниене (5–7 бала). Сортът е чувствителен на филоксера, но е по-издръжлив на ниски зимни температури (-23°/-26°C). Проявява умерена сухоустойчивост. Сортът има добър афинитет към разпространените у нас подложки Шасла х Берландиери 41 Б и Берландиери х Рипария S0 4. Най-подходящи почви+подпочви за отглеждането му за производство на десертно грозде са Карбонатни и Излужените черноземи върху льос и Канелени горски, излужени, образувани върху варовици или мергели, а за производство на грозде за приготвяне на фини, свежи, бели сухи вина – Колувиални (делувиални, пролувиални и делувиално-пролувиални почви, карбонатни или без-карбонатни).

Технологична характеристика:

Наслада е десертен сорт, но се използва и за производство на бели сухи вина. Процентът на зърната в грозда е 97,46 %, а на чепките – 2,54 %. Кожиците в структурата на зърното са 5,32%, семената – 1,92%, а мезокарпът – 92,76 %. В технологична зрялост съдържанието на захари е между 18,0 %-20,0 %, при титруеми киселини 7,00-8,00 g/dm³. Показателите за транспортабилност на гроздето са задоволителни, като зърната издържат на налягане 840 g, а на откъсване – 278 g. Теоретичният рандеман на мъстта е 90,40 %. Вината от този сорто са годни за бутилиране и консумация 4-5 месеца след протичане на ферментацията. Те се характеризират със сламесто жълт цвят, меки, хармонични, свежи и със слаб мискетов аромат. Отличават се със следните технологични показатели: алкохол – 11,2 об. %, захари – 0,87 g/dm³, беззахарен екстракт – 17,47 g/dm³, титруеми киселини – 6,99 g/dm³, летливи киселини – 0,39 g/dm³, рH – 3,15, общи феноли – 130 mg/dm³. Гроздето може да се използва и за приготвяне на сок.

Вариации и клонове. Не са известни.

Обща оценка на сорта. Поради генетично обусловената устойчивост на болести и добрите си технологични характеристики, сортът Наслада заслужава да бъде разпространен в страната като допълващ лозовия сортимент за производство на грозде за прясна консумация за вътрешния пазар и преработка в сокове и бели, сухи мискетови вина. Представлява определен интерес за личните стопанства и може да се отглежда в райони с надморска височина над 400 m. От този сорт в България се поддържа изходен генофонд в ИЛВ-Плевен, АУ-Пловдив, ИЗС-Русе, АБИ-София, ОСС-Ново село (област Пловдив) и се произвежда посадъчен материал.