Наука

Институтът по лозарство и винарство извършва фундаментални и научно-приложни изследвания, които продължават богатата научна традиция от миналото, отговарят на съвременните предизвикателства и поставят основите на бъдещи иновативни проекти. Направленията, в които се развива  научната дейност включват:

  • Изследвания, насочени към усъвършенстването, поддържането и създаването на сортове и клонове лози; 
  • Разработване на нови технологични решения при производството на лозов посадъчен материал и грозде;
  • Изследвания в областта на растителната защита;  
  • Технологични изследвания за производство на нови асортименти вина и напитки; 
  • Проучвания върху икономическите и организационни проблеми на лозарството; 
  • Винен туризъм.

Наш приоритет е повишаването на динамичността, резултатността и ефективността на научните изследвания, които дефинират стабилното развитие на ИЛВ и очертават възможностите за интегриране в Европейското научноизследователско пространство.

 

Проекти

Действащи проекти

Ръководител: доц. д-р Татяна Йончева

Срок: 2023 – 2026 г.

Колектив:

Доц. д-р Татяна Йончева, доц. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Николай Стоянов  (УХТ – Пловдив), Филип Казаков (ОСЛВ – Варна)

Резюме:

Използването на дъбова дървесина оказва благоприятно влияние върху състава и органолептичните характеристики на вината. Това се дължи на екстракцията на вещества от дървесината и последващата им трансформация. Традиционно за съхранение и отлежаване на вино се използват дъбови бъчви. В практиката се прилагат и ускорени методи, при които дървесината е под формата на дъги, летви, пръчки, кубове, гранули и чипс с различна едрина и степен на изпичане. Всички алтернативни дъбови продукти могат да се вложат на различен етап от производството. Предимството им е по-лесен начин на употреба и подобряване на технологичните характеристики на виното за по-кратък период от време.  

Проектът е насочен към проучване на ефекта от използването на дъбова дървесина върху характеристиките на бели и червени вина от различни сортове. Научно-изследователската работа се провежда в ИЛВ – Плевен, УХТ – Пловдив и ОСЛВ – Варна. Целта е да се изпита влиянието на три вида дървесина (българска, френска и американска) под формата на чипс, със средна степен на изпичане, приложена в еднаква доза (1 g/l) по време на алкохолната ферментация и при съхранение на вината. Проследява се и се установява въздействието на вида дървесина и времето за контакт (3 и 6 месеца) върху характеристиките на опитни вина от сортовете Димят, Гъмза, Рубин (ИЛВ – Плевен) и Шардоне, Траминер (ОСЛВ – Варна). Изследват се техния химичния състав, фенолен комплекс (ОФС, ФФС, НФС, ИОФ, антоциани) и антиоксидантни свойства. Определя се степента на въздействие на използваната дървесина върху летливия и ароматичен профил на пробите, по отношение на основни и специфични компоненти, както и върху техните органолептични качества. Проектът дава възможност в практическо отношение да се посочат предимствата и недостатъците от използването на различна по вид и свойства дъбова дървесина за подобряване на характеристиките на съответния вид и сорт вино.

Приключили проекти

Ръководител: гл. ас. д-р Даниела Димитрова

Срок: 2021-2024

Участници: доц. д-р инж. Емил Цветанов, доц. д-р Нели Проданова-Маринова, доц. д-р Илиян Симеонов, доц. д-р Николай Генов, доц. д-р инж. Татяна Йончева, доц. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Симеон Крумов (ИЗ – Кюстендил), гл. ас. д-р Даниела Димитрова, гл. ас. д-р Владимир Димитров, гл. ас. д-р Йорданка Белберова, ас. Николай Илиев

Резюме:

Според резолюция OIV-CST 581-2016 на Международната организация по лозата и виното, принципите на устойчиво развитие на лозаро-винарския сектор се опират на четири основни аспекта – екологичен, социален, икономически и културен. Предвид все още непреодолените, но твърде сериозни икономически и организационни проблеми, обуславящи трайно установилия се негативен тренд при производството на винено грозде и вино, особено актуален е въпроса за стабилизиране състоянието на българското лозарство и винопроизводство и осигуряване на позитивна динамика в перспектива, в съответствие с принципите на устойчивостта.

Целта на проекта е да се обосноват иновативни технологични решения за устойчиво производство на грозде, както и организационни и маркетингови подходи за рационално управление на инвестиционния процес и производствените разходи в лозарството и за реализация на вино.

Силното проявление на производствения риск в лозарството, намиращо изражение в годишните колебания на средните добиви от грозде, както и на качеството на продукцията, поставя въпроса за обосноваване на технологични подобрения в процеса на отглеждане на лозата, които да подпомагат практиката на стопанските единици от лозаро-винарския сектор. Проучва се влиянието на зелени резитбени операции и комбинации от тях върху лози от сорт Сторгозия с цел получаване на оптимален по количество и качество добив. Изследва се влиянието на зелени резитбени операции върху устойчивостта на сорт Сторгозия към засушаване и воден стрес. Актуалността на проучванията върху листното торене на лозата и отговора й на различната хербицидна активност на продуктите за растителна защита се обосновава от необходимостта да се намерят решения на два въпроса: как различните сортове лози реагират на разнообразието от биологично активни вещества и създадените на тяхна база биостимулиращи продукти, и как в условията на динамично променящ се климат да бъдат удовлетворени техните специфични хранителни нужди, от които на свой ред зависят ежегодните стабилни добиви и качеството им. Проучва се влиянието на биостимулиращи продукти върху храненето на лозите от сорт Сторгозия, както и върху количествените и качествени показатели на добива от тях. Изследва се въздействието на някои листни торове и хербициди върху продуктивността на лозите и качеството на добива грозде от сорт Каберне Совиньон.

Основа за реализацията на екологичните, социални и културни принципи в лозаро-винарския сектор е способността на стопанските единици да генерират устойчив икономически растеж, което се свежда до тяхната гъвкавост и ефективност. В този аспект се изследват структурните промени в лозаро-винарския сектор. Търсят се научнообосновани подходи за повишаване конкурентоспособността на производството, като функция едновременно от: рационалното управление на производствените разходи, и повишаване на добавената стойност, чрез диверсификация на производството и пазарите, осигуряване на продукция с високо качество и автентичност, нови подходи в маркетинга, като приложението на дигитален маркетинг.

Ключови думи: лоза, грозде, вино, технологични подобрения, разходи, база данни, дигитален маркетинг

Срок: 2021 -2024 г.

 

Ръководител: доц. д-р Нели Н. Проданова-Маринова

 

Колектив: 

Проф. д-р Иван Дянков Пачев, доц. д-р инж. Емил Сашев Цветанов, гл. ас. д-р Владимир Захариев Димитров, гл. ас. д-р Даниела Цветанова Димитрова, гл. ас. д-р Йорданка Господинова Белберова, ас. Анатоли Методиев Илиев, ас. Николай Иванов Илиев, ст. експерт агроном Емилия Иванова Боромска, ст. експерт инж. Богдан  Светославов Найденов, гл. спец. агротехник Галя Петрова Георгиева, гл. спец. агротехник Васко Иванов Анков, гл. спец. агротехник Милена Илиева Мотова, гл. спец. агротехник Силвия Владова Матеева, гл. спец. агротехник Татяна Маринова Тодорова, ст. експерт химик инж. Диана Йорданова Чорбаджиева, ст. експерт химик Верка Георгиева Йонкова, гл. спец. химик Оля Иванова Абрашева.



Резюме:

Необходимостта, българското производство на лозов посадъчен материал да бъде ефективно и конкурентно на единния европейски пазар, в т.ч. и на засиления внос на присадени вкоренени лози, изисква прилагане на нови решения за оптимизиране на отделни звена и елементи от технологията за производство на качествен посадъчен материал. Работата на екипа, реализиращ проучванията в тази област в ИЛВ, Плевен е съсредоточена в няколко направления – хранене, напояване, борба с болестите и контрол на плевелната растителност. Икономическият анализ на получените резултати определя най-целесъобразните варианти за оптимизиране съчетаването на технологичните звена в процеса на производство на лозов посадъчен материал.

Актуални са проучванията в областта на листното торене и фертигацията, даващи отговор на въпроса, как при дадени почвено-климатични условия и технологии за производство на лозов посадъчен материал, различните сортове със своите специфични изисквания реагират на разнообразието от биологично активни вещества и създадените на тяхна база стимулиращи продукти. В ИЛВ, Плевен са получени позитивни резултати от изпитването на редица подобни препарати: Аминобест, Алга – 300, Атоник, Бурал, , Ка-бор, Озирил, Рутмост и др. при сортовете Болгар, Мерло, Мискет врачански, Мискет кайлъшки, Мискет плевенски, Рубин, Сторгозия и т.н.

Съчетаването на хранителния и поливния режим на лозовото вкоренилище, като части от технологията за производство на лозов посадъчен материал, оказва съществено влияние върху количеството и качеството на добива от стандартни лози. Работата на колектива е насочена към установяване взаимодействието на  факторите азотно торене и напояване в лозово вкоренилище. Съчетаването на поливната и торовата норма при фертигацията, извършена чрез капковото напояване, позволява да се избегнат разходите за труд и загубите на азот поради ефективното му прилагане директно в кореновата зона. Оптималната комбинация между размера на азотните и поливни норми, е предпоставка за увеличаване на добива и намаляване себестойността на получените присадени вкоренени резници. 

Необходимостта от поддържане на висока почвена и атмосферна влажност в лозовото вкоренилище създава благоприятни условия за развитие на плевелната растителност.  Високата й конкурентна способност при усвояване на нутриенти придава особено голямо значение на поддържането на почвената повърхност чиста от вредна растителност. Използването на хербициди може да доведе до значително намаляване на трудоемките ръчни операции, а оттам и на себестойността на получените вкоренени лози. Този начин за контрол на плевелите е приложим както при вкореняване на присадените резници без мулчиране на лехите с полиетилен, така и при соларизация (за унищожаване на плевелите, поникнали в местата, където са закопани краищата на фолиото и в междуредовите пространства). Един от проблемите при провеждането на химична борба с плевелите във вкоренилището е изборът на подходящи продукти за растителна защита. В ИЛВ Плевен са проучени над 10 хербициди с почвено и листно действие и комбинации между някои от тях. С висок агротехнически и икономически ефект се отличават Стомп Нов, Дуал голд 960 ЕК, Гардоприм плюс Голд, Уинг П и др.

Развитието и дълголетието на лозите в плододаващото лозе до голяма  степен зависят от състоянието на посадъчния материал, използван за създаването му. Жизнеспособността на пъпките на присадените вкоренени лози определя покарването и растежа им през следващата вегетация, когато те са засадени на постоянно място. Загиването на пъпките на посадъчния материал, особено при второ око, може да доведе до проблеми при създаване на нови лозя и икономически загуби. Първичната некроза на пъпките (PBN) в зимните очи през вегетацията без да са били подложени на екстремни ниски температури е проблем, който донякъде е изяснен при плододаващи лози, но е абсолютно непроучен при лозовия посадъчен материал. Данни, получени от екипа, разработващ този въпрос в ИЛВ, за сортовете Болгар, Мискет плевенски, Наслада и Сторгозия недвусмислено говорят за прояви на първична некроза на пъпките още при вкореняването на присадените резници.

Развитието на технологията изисква комплексни решения, които оптимизират всички процеси в лозовото вкоренилище. Независимо от прилаганите методи за вкореняване, научно обоснованите резултати от проучванията, посветени на биологията, храненето, водния режим и конкурентноспособността на присадените резници и лозите, получени от тях, подкрепени с икономически анализ биха подпомогнали производството на лозов посадъчен материал.

Ръководител: доц. д-р Николай Генов 

 

Срок: 2021г. – 2024 г.

 

Колектив: 

доц. д-р Николай Генов, доц. д-р Илиян Симеонов, доц. д-р Здравко Наков, доц. д-р Татяна Йончева, доц. д-р Димитър Димитров, гл. ас. д-р Даниела Димитрова, гл. ас. д-р Владимир Димитров, ас. Анатоли Илиев, ас. Катина Иванова, ас. Денислав Иванов, гл. екс. агр. Ирена Генова, гл. екс. агр. Лидия Симеонова, гл. сп. Татяна Тодорова, гл. сп. Силвия Матеева, ст. екс. хим. Диана Чорбаджиева, ст. екс. хим. Верка Йонкова, гл. сп. Оля Абрашева, гл. сп. Милен Георгиев, гл. сп. Юлия Вацова, гл. сп. Малинка Лисичкова, гл. сп. Ева Йорданова, гл. сп. Милчо Таров

 

Резюме: Целта на проекта е събиране, съхранение и анализиране на информация за появата, разпространението, характеристиките и контрола на икономически важни вредители по лозата. Изследователската работа включва провеждането на експерименти и наблюдения при полски и лабораторни условия върху диагностиката и защитата от вредители в лозовите насаждения. Проучва се влиянието на различни системни болести причинявани от вируси и фитоплазми върху лозата в ин витро условия. Провежда се мониторинг върху динамиката в популациите на насекоми, потенциални преносители на системни болести по лозата. Провеждат се маршрутни обследвания за откриване на растителни видове, потенциални гостоприемници на системни патогени. Проучва се развитието и разпространението на сезонни болести и неприятели по лозата в т. ч. диагностика на повреди, идентифициране на причинители и характеристика на въздействието им върху лозата като гостоприемник.

Ръководител: доц. д-р Димитър Димитров

Срок: 2020 – 2022 г

Колектив:

доц. д-р инж. Димитър Робертов Димитров – Ръководител

доц. д-р инж. Ваньо Митков Хайгъров – Член на научния колектив

доц. д-р инж. Татяна Радкова Йончева – Член на научния колектив

ас. Анатоли Илиев – Член на научния колектив

РЕЗЮМЕ

Проектът поставя цел да дешифрира биологичния и технологичен потенциала на грозде (реколти 2020, 2021 и 2022) и вино (реколти 2020 и 2021) от три групи бели и червени сортове – интродуцирани (Шардоне, Каберне Совиньон), местни (Димят и Гъмза) и хибриди (Дружба и Рубин), отглеждани в условията на централна северна България. Определени са климатичните характеристика на годините, технологичните индикатори на гроздето (захарно съдържание, съдържание на титруеми киселини, pH), химически показатели на вината (алкохолно съдържание, титруеми киселини, общ есктракт, остатъчни захари, pH), дефинирана е фенолната запасеност на структурните елементи на грозда (ОФС, ФФС, НФС и антоциани в кожици, чепки, семена, цели зърна), определен е фенолния състав на гроздова мъст и вина от сортовете, обект на проекта (ОФС, ФФС, НФС и антоциани), дефинирана е антиоксидантната активност, като процентна елиминация на DPPH радикал в гроздова мъст и вина на изследваните сопортове. Получени са голям обем данни, касаещи освен химическите и технологични показатели от състава на грозде и вино, а също така широк набор от индикатори, свързани с биологичния потенциал, който носи гроздето (като хранителен продукт) и виното (като напитка) за консумация. Емпирично е доказана връзката на тероара на региона върху натрупването не феноли в гроздето и виното, и съответната базирана на тях изява на биологичен потенциал – антиоксидантен капацитет и активност на продуктите на лозата. За първи път са установени данни, касаещи антиоксидантния потенциал на хибридни сортове (Дружба и Рубин), които са селекционирани в Института по лозарство и винарство, гр. Плевен. Доказана е пряката взаимовръзка между фенолния състав и антиоксидантна активност на грозде и вино от изследваните сортове. Доказва се, че гроздето и вината на местни и хибридни сортове в условията на централна северна България са способни на изява на отличен био-потенциал (антиоксидантна активност) in vitro, сравним, и дори по-висок, сравнявайки го с този на интродуцираните и повсеместно разпространени сортове. В рамките на трите години научноизследователската работа по прокета дешифрира влиянието на климатичните условия на годината върху натрупването на феноли в гроздето, т.нар. фенолна запасеност на сорта, с отчитане на вариациите и интервалите на девиация. Установен е фенолният състав на гроздовата мъст на сортовете и пряката му взаимовръзка с антиоксидантния потенциал на всеки изследван сорт. Установен е конкретния антиоксидантен потенциал на всеки от изследваните сортове. Охарактеризиран и разкрит е фенолният състав на вина, получени от изследваните сортове, а също така и връзката „феноли-антиоксидантна активност” при виното, която неразвривно определя характерния сортов биологичен потенциал. Получените научни и научно-приложни резултати от проекта са предпоставка освен за повишаване на знанията за биопотенциала на продуктите на лозовото растение, а също така за разширяване на хоризонтите за бъдещи изследвания, включващи различни групи сортове от други региони на Република България. Получените научни и научно-приложни резултати са предпоставка за повишаване на знанията за биопотенциала на продуктите на лозовото растение и за обогатяване на научните данни в областта на лозаро-винарската наука.

Ръководител: доц. д-р Илиян Симеонов

Срок: 2021 – 2024 г.

Колектив: 

Проф. д-р Мирослав Иванов, доц. д-р Илиян Симеонов, доц. д-р Димитър Димитров, доц. д-р Татяна Йончева, доц. д-р Симеон Крумов (ИЗ – Кюстендил), гл. ас. д-р Вилина Петрова (ИЗ – Кюстендил), ас. Анатоли Илиев

Резюме:

Лозарството е традиционен и структуроопределящ подотрасъл в българското земеделие с потенциал за организиране на конкурентноспособно и екологосъобразно производство на десертно грозде и качествени вина. Неговото успешно отглеждане и развитие се дължи на съчетанието на благоприятните за развитието на лозата почвено-климатични условия и натрупания дългогодишен опит при отглеждането и.

На фона на непрекъснато изменящата се конюнктура на пазара на грозде и вино, повишаващото се агротехническо ниво и динамично настъпващите промени в климатично отношение, необходимостта от създаването и внедряването на нови сортове и клонове лози, притежаващи висока екологична пластичност и ценни биологични и стопански качества, е изключително престижно и съвременно научно направление с голямо икономическо и социално значение.

Въпреки създадените в продължение на векове голям брой сортове на културната лоза, различаващи се по между си по своите морфологични признаци, агробиологични свойства и технологични качества, те не могат в пълна степен да отговорят на съвременните изисквания поради чувствителността им на стресови фактори, които са лимитиращи за тяхното повсеместно разпространение.

Основните методи използвани в лозарската наука за подобряване, разнообразяване и усъвършенстване на сортовата структура при лозата са интродукцията, хибридизацията и клоновата селекция. Същите са заложени в основата на разработваните задачи в настоящия проект. В направление хибридизация се проучват стопанските качества на богат генофонд от новоселекционирани елитни хибридни форми, а в направление клонова селекция продължава ампелографското изследване на 5 български клона от местния сорт Гъмза и 6 интродуцирани от Италия клона от различни винени сортове. В направление афинитет задълбочено се изследват стопанските качества на различните по генетичен произход винени сортове Рубин, Сторгозия и Кайлъшки рубин, присадени върху четири различни подложки. В направление интродукция, в ИЛВ-Плевен се проучват адаптивния и екологичен потенциал на група интродуцирани от Словакия десертни и винени сортове лози. В същото направление, в ИЗ-Кюстендил се извършва изследване на агробиологичните и технологични качества на 2 бели и 3 червени винени сортове лози, новоинтродуцирани за района.