История на Институт по Лозарство и Винарство – Плевен

Институтът по лозарство и винарство е създаден по инициатива на Министерство на търговията и земеделието през 1902 г. като Държавна опитна станция по лозарство и винарство във връзка с филоксерната криза и масовото загиване на лозята в България. Регионът на Плевен е определен като подходящ за основаване на станцията по препоръка на известния в Европа професор Пиер Виала от Парижкия земеделски институт. Станцията е първата в България научно-изследователска институция в областта на лозарството и винарството и пета по ред в света след Русия (1828), Италия (1872), Франция (1874) и Унгария (1898). 

Условно можем да разграничим шест етапа в развитието на научно-изследователската дейност в института през годините от 1902 г. до днес, съобразени с промените в социално-икономическите условия в страната.

01.01.1902 г. Откриване на Лозаро-

винарската опитна станция.

Първият етап от дейността на станцията съвпада с възстановяване на лозарството след филоксерното нашествие. Този период обхваща времето от годината на основаването му (1902 г.). до средата на 20-те години. Основните задачи, които са изпълнявани през този период са свързани с определяне на подходящите подложки, съобразно почвените условия на страната и установяване на техният афинитет към разпространените местни сортове. През 1902 е оборудвана специална научна лаборатория за почвени изследвания, а през 1907 г. започва засаждането на опитните лозя.

Вторият етап от развитието на Опитната станция по лозарство и винарство обхваща годините между 1925 и 1944 г. Научната дейност се разширява, осигурявайки ефективни решения на възникващите в практиката проблеми. Почти не се създава насаждение без консултации с учените за извършване на почвени анализи и определяне на подложката. Резултатите от научните изследвания се публикуват в първите специализирани издания – „Пепиниерист“ и „Лозарски преглед“. Организират се курсове за обучение и практически упражнения със специалисти. През 1926 г. се поставя началото на селекционната дейност от Стефан Икономов. Изнасят се първите количества от сорт Болгар. През май 1944 г., с нарочен закон приет от ХХV Народно събрание и обнародван в държавен вестник (Указ №395/ 26.05.1944 г.), станцията е реорганизирана в Лозаро-винарски изпитателен институт с 6 отдела: агротехника на лозата, генетика и селекция на лозата, винарство, винарска микробиология и безалкохолни продукти, растителна защита и химия.

Трети етап (1945-1969 г.) През този период е изградена административната сграда с лабораториите (открита 1950 г.), разширява се площта на опитните насаждения. 

Построяване на административно

лабораторната сграда (1946 – 1949).

Тласък в развитието на ИЛВ-Плевен е приетото през 1951 г. 1058-о постановление на Министерския съвет за развитие на българското лозарство, което утвърждава ролята на научната дейност за решаване на проблемите във връзка с разширяването на площите с лозови насаждения в страната, технологиите за отглеждане на млади и плододаващи лозя, внедряване на научните постижения в практиката. През периода 1953-1966 г. са създадени опитни полета в Русе, Павликени, Троян, Търговище, Разград, Хан Крум, Поморие, Сунгурларе, Септември, Пловдив и Ямбол. 

Система от опитни станции
с център ИЛВ – Плевен

През 1960 г. се извършва първото и единствено засега за страната научнообосновано райониране на лозарството на основата на почвените, климатичните и социални (трудови) ресурси под ръководството на академик Куню Стоев.

Акад. К. Стоев – емблематична фигура за
българското лозарство

Четвъртият етап обхваща годините между 1970 г. и 1989 г. През този период в страната с активното участие на ИЛВ-Плевен са създадени 70 000 ха нови лозя. Изследователската работа се основава на високостъбленото и широкоредово отглеждане на лозята, което бързо се въвежда в практиката. За тази технология колективът на Института получава правителствена награда през 1976 г.. Задълбочават се връзките на института с други научни и образователни организации у нас и чужбина. През 1980 г. под ръководството на ИЛВ-Плевен в гр. Бургас се провежда годишен конгрес на Световната организация по лозата и виното (O.I.V.). В началото на 80-те години се създава ампелографска колекция с над 1650 сорта местни и интродуцирани лози, която представлява генбанката на лозата и е най-голямата колекция на Балканския полуостров.

Петият етап обхваща от 1990 г. до 2006 г. Това са годините на преход от планова към пазарна икономика, белязани от тежка икономическа криза, която се отразява крайно неблагоприятно върху лозарството и винарство у нас. Общата площ на лозята е намалена около три пъти. Въпреки трудностите, институтът продължава работа по изследователската си програма в съответствие със световните тенденции на лозаро-винарското производство. През този период, с активното съдействие на института и Проект „ФАМАД“ на германското дружество за техническо сътрудничество GTZ в страната е въведена система за сертифициране на лозовия посадъчен материал. Синхронизирани са законодателството и методиките с Директивите на Европейския съюз в областта на производството и търговията с лозов размножителен и посадъчен материал. Разширена е съществуващата суперелитна маточна база на института с 2 хa нов маточник за производство на подложкови резници Berlandieri x RipariaSO4, категория „базов“ материал и 1 хa маточно лозе със сортове на ИЛВ за производство на резници за калеми, категория „базов“.

Шестият етап започва с приемането на България за страна-член на Европейския съюз през 2007 г. и продължава до днес. Научната дейност е организирана в два отдела: „Селекция, винарство и химия“ и „Технологии и растителна защита“. Разширява се международното сътрудничество. През 2022 г. ИЛВ-Плевен заедно с НЧ „Съгласие 1869“, гр. Плевен, фолклорен ансамбъл „Мизия“, местната изба вила “Гривица“, винарска къща „Мизия“ внесоха документи в Министерство на културата за вписване на „Винопроизводството – традиционна направа и употреба в Плевенския район“ в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България. Това ще допринесе за популяризиране на местното винопроизводство и избите в страната.

През последните години Институтът запази позицията си на координатор и главен изпълнител на изследователската програма по лозарство и винарство в рамките на ССА.