Милана

Наименование и синоними:

Milana

Произход и разпространение:

Сортът Милана е получен от кръстосването на сортовете Чауш 1 х Русалка 3 в Опитното поле на ИЛВ-Плевен.от М. Иванов и М. Мотова. Утвърден е от ИАСАС през 2009 г. със заповед на МЗХ № РД 12.22/16.04.2009 г. Патентован през 2010 г. Номер на сертификат 10875. Сортът е разпространен в Експерименталната база на ИЛВ-Плевен и сортоизпитателен участък в Ново село –област Пловдив.

Ботаническо описание:

Млад леторасъл. Короната е гола. Младите листа са голи, зелени.Леторасълът е гол, зелен.

Зрял леторасъл. Междувъзлията са дълги (около 15 сm), дебели (12 mm), кестеняви. Зрелият леторасъл е слабо сплеснат, гладък, със средно голяма сърцевина. Мустаците са средни до дълги, слабо разклонени, вдървесиняващи се.

Лист. Петурата е голяма (19,6/18,8 сm). Дължината и варира от 18,0 до 22,0 сm, а ширината от 17,0 до 21,0 сm, закръглена, петделна, силно нарязана. Очертанието на средния дял образува тъп ъгъл. Горната повърхност е едро мехуреста, нагъната надолу (блюдообразно), а долната е гола, слабо четинеста. Горните врязове са дълбоки, отворени. Долните са дълбоки, отворени с широко елиптичен отвор. Опашният вряз е затворен с плитко заострено дъно. Връхните зъби са големи, триъгълни със затъпен връх и слабо изпъкнали страни. Нерватурата е слабо очертана, гола, оцветена винено-червено до първото разклонение. Дръжката е дълга, гола, слабо четинеста, оцветена винено- червено. Есенната окраска на листата е жълта до оранжева.

Грозд. Гроздът е голям (21,8/15,2 сm) дължината варира от 20,0 до 23,0 сm, а ширината от 13,5 до 18,7 сm, цилиндро-коничен, понякога с крила, полусбит до рехав. Средната маса на един грозд е 733,6 g, като варира в границите от 587,5, до 1055,0 g. Дръжката на грозда е дълга (над 10 сm), дебела, зелена и крехка, без мустаци. Чепката на грозда е зелена. Дръжката на зърното е къса, със средно ложе. Четчицата е къса, бледозелена.

Зърно. Зърното е яйцевидно, много едро (28,28/23,67 mm), дължината варира от 26,22 до 29,72 mm, а ширината от 22,36 до 25,40 mm. Кожицата е тъмно розова, тънка и крехка. Консистенцията е месеста, хрупкава. Вкусът е неутрален, хармоничен.

Агробиологична характеристика:

Милана е рано зреещ розов десертен сорт. Гроздето му узрява в средата на месец август. Продължителността на вегетационния период е около 150 дни. Сорт Милана има среден до силен растеж. Лозите на сорта са силно облистени. При приземно отглеждане и формировка Гюйо, в района на Плевен, Милана има висока родовитост и добив, които по години са сравнително постоянни. При приземно отглеждане в зависимост от силата на лозите може да се прилага формировка Гюйо с дължина на плодните звена от 14 до 16 очи. При стъблено отглеждане се оставят по-къси плодни звена. За подобряване качеството на гроздето е необходимо да се извършва филизене и частично премахване на листата в зоната на гроздето. Сортът не е склонен към изресяване и милерандаж. Отличава с много добро опрашване и оплождане. Сорт Милана е чувствителен на гъбните болести мана и оидиум и сравнително устойчив на сиво гниене. Чувствителен е на ниски зимни температури. Милана се развива и плодоноси добре върху подложките Шасла х Берландиери 41Б и Берландиери х Рипария SО4.

Технологична характеристика:

По механичен състав на гроздето сорт Милана е типичен десертен сорт. Характеризира се с нисък относителен дял на чепки (2,93 %), семена (1,26 %) и кожици (2,81 %), а с висок процент на зърна в грозда (97,06 %) и мезокарп (95,45 %). Гроздето на сорт Милана натрупва достатъчно захари и титруеми киселини. Подходящо е за консумация в свежо състояние. Има много добра транспортабилност. След съхранение запазва външния си вид и вкусовите си качества.

Вариации и клонове: Не са известни.