Памид

Наименования и синоними:

Pamit (Франция), Греческий розовый (Украйна, Русия), Пловдина (Сърбия), Roа_shioarǎ, Rosa greceasca (Румъния), Piros slankamenka (Унгария), Manakuki, Коплик (Албания), Saretchoubouk (Турция), Pamidi, Адрионополитка (Гърция), Ескийска, Фелибелик (Айтос-България).

Произход и разпространение:

Памид е много стар местен сорт. Счита се, че още древните траки са го отглеждали по нашите земи. В миналото е бил най-разпространения сорт у нас. В Южнобългарския лозарски район, той заема първо място от местните винени сортове лози, а в Севернобългарския – второ място след сорта Гъмза (Roychev, 2012). Към 2020 г. площите заети с Памид са около 5887 ha, което съставлява 17,84 % от червените винени сортове и 9,79 % от всички лозови сортове, разпространени у нас (МЗХ, отдел Агростатистика, 2020).

Ботаническо описание (Ройчев, 2012; ИЛВ):

Млад леторасъл. Коронката е памучестобяла с интензивно розова окрайнина. Младите листа са тъмно-бронзови, като интензивността на оцветяването им намалява отгоре надолу, силно мъхести от двете страни, към върха памучести. Леторасълът е виненочервен на ивици, към върха мъхест, право растящ, слабо ръбест.

Зрял леторасъл. Междувъзлията са средно дълги и дебели, почти цилиндрични. Кората е с жълтеникав оттенък (характерно) със сив восъчен налеп, откъдето произлиза и турското му име Саръчибук (жълта пръчка). Зимните очи са големи, конични, със заоблен връх

Лист. Голям (19,5/19,2 cm), петделен, дебел, по-широк отколкото дълъг, средно нарязан, нагънат нагоре, често фуниообразно, мрежесто набръчкан със слаб паяжиновиден мъх, а отдолу – силно мъхнато-четинест. Горните странични врязове са отворени, средно дълбоки, лировидни, с тясно устие и остро дъно, понякога със зъб в основата на вряза. Долните врязове са отворени, средно дълбоки, лировидни, с остро дъно. Опашният вряз е най-често затворен, с елиптичен отвор, понякога отворен, лировиден, с остро дъно.

Грозд. Средно голям (15,6/9,3 cm), цилиндрично-коничен, полусбит до сбит, понякога рехав. Средната маса на грозда варира около 150 – 200 g.

Зърно. Средно едро (14,9/14,3 mm), закръглено. Кожица е тънка, крехка, червена, покрита с обилен восъчен налеп. Консистенция на мезокарпа е сочно и хрупкава, а вкуса хармоничен и неутрален. Средната маса на зърното е около 2,0 – 2,3 g.

Агробиологична характеристика:

Памид е средно до късно зреещ червен винен сорт. За района на Плевен гроздето му узрява през втората половина на месец септември. Продължителността на периода от напъпване до технологична зрялост е 155-160 дни. Лозите са със силен растеж, много висока родовитост и добив. Много често летораслите развити от ъгловите очи и черното око са също родовити. При претоварване на лозите със зимни очи, качеството на гроздето силно се понижава и зърната остават слабо оцветени. В съвременните лозови насаждения се препоръчва сорта да се отглежда на формировките Мозер и средно стъблен кордон, с къса резитба на чепове или чепове и стрелки. Памид не е склонен към изресяване, слабо милерандира, с изключение на случаите, когато по време на цъфтежа се наблюдават чести превалявания или много горещи и сухи условия. Чувствителен е на мана и оидиум и сравнително устойчив на сиво гниене. Силно се напада от акари и гроздов молец. Сравнително устойчив е на суша и ниски зимни температури, и има добра възстановителна способност след измръзване. Сорт Памид се развива и плододава добре, присаден върху подложките Шасла х Берландиери 41 Б, Берландиери х Рипария Кобер 5 ББ и Берландиери х Рипария SО4.

Технологична характеристика:

По механичен състав на грозда и зърното, Памид е типично винен сорт, но гроздето му се използва и за прясна консумация. В зависимост от района на отглеждане, натоварването и климатичните условия, съдържанието на захари варира в широки граници – от 17 % до 24%, а титруемите киселини са малко – 4,0 g/dm³-5,0 g/dm³. Теоретичният рандеман на мъстта е висок – над 88%. Зърната се ронят лесно, поради което гроздето не е подходящо за транспортиране. От него се получават главно светлочервени и розови (тип розе) сухи леки вина. Те имат слаба киселинност и нисък екстракт, поради което не са подходящи за стареене. Багрилната материя и качеството на памидовото вино може да се повишат чрез прибавка преди ферментацията на 5-10% грозде от багрилни сортове.

Вариации и клонове:

При сорта Памид са известни много вариации, повечето от които са малоценни. В България, от Държавна сортова комисия /ИАСАС/ са утвърдени клоновете Памид 1, Памид 2, Памид Русе 1 и Памид 5/76.