Мискет червен

Наименования и синоними:

Misket cherven, Турска ружица (Сърбия), Търнова – Шумен, Синя теменуга – Враца, Ромащина – Търново, Сунгурларски мискет (България).

Произход и разпространение:

Мискет червен е стар местен сорт, отглеждащ се от незапомнени времена по нашите земи. Той почти не се среща в други страни и не са известни негови чуждестранни наименования и синоними. Принадлежи към Черноморската еколого-географска група. Отглежда във всички лозарски райони, но основно в Подбалканската долина – Бургаска област (Просеник, Сунгурларската долина, Стралджа), Пловдивска област (Карлово и Брезово) и в по-малки размери във Варненско, Шуменско и в средногорската част на Старозагорска област (Ройчев, 2012). Към 2020 г. площта заета с този сорт е около 4100 ha, което съставлява 15,09 % от белите винени сортове и 6,81 % от всички лозови сортове, отглеждани у нас (МЗХ, отдел Агростатистика, 2020).

Ботаническо описание (Ройчев, 2012; ИЛВ):

Млад леторасъл. Коронката е памучестобяла с интензивна розова периферия. Младите листа от първия до третия са светло до тъмно-бронзови, отгоре силно мъхести, отдолу памучести. Леторасълът е слабо мъхест, виненочервен, на места маслиненозелен, право растящ.

Зрял леторасъл. Междувъзлията са средно дълги (6 – 7 cm), средно дебели, светло-кестеняви и сплеснати, слабо ръбести. Възлите са по-тъмно оцветени с виолетов оттенък. Зимните очи са средно големи, остри.

Лист. Голям (19,3/19,8 cm), кръгловат, петделен, по-широк отколкото дълъг, дебел, отгоре мрежесто набръчкан, отдолу – мъхесто-четинест. Горните странични врязове са отворени, дълбоки до плитки, лировидни, с тясно устие и овално дъно. Долните врязове са отворени, плитки или едва забележими, лировидни с тесен отвор, понякога във вид на остър ъгъл. Опашният вряз е затворен, почти без отвор или с тесен отвор, като дяловете се възсядат.

Грозд. Гроздът е средно голям (13,7/8,9 cm), цилиндрично-коничен, често с едно или две крила, полусбит до сбит. Средната маса на един грозд е около 160 – 180 g.

Зърно. Зърното е средно едро (13,4/12,7 mm), почти сферично. Кожицата е средно дебела, еластична, светлорозова до виолетово-червена, покрита с обилен восъчен налеп и напръскана с едри, тъмнокафяви, гъсто разположени точици (характерно). Консистенцията е сочна, а вкусът – хармоничен, нежен, мискетов. Средната маса на едно зърно е около 1,9 – 2,8 g.

Агробиологична характеристика:

Мискет червен е късно зреещ винен сорт. За района на Плевен гроздето му узрява в края на месец септември. Лозите са със силен растеж, с изправени леторасли, висока родовитост и добив. В съвременните насаждения сортът Мискет червен се отглежда на стъблени формировки с прилагане на къса резитба на чепове, а при необходимост може да се оставят и стрелки. На една лоза трябва да се оставят не повече от 20-30 зимни очи, за да се избегне претоварването на лозите, с цел получаването на грозде с по-високо качество. Сорт Мискет червен е силно чувствителен е към мана и по-слабо към оидиум и сиво гниене. Той спада към най-студоустойчивите местни сортове. Отличава се и с голяма възстановителна способност, което се дължи на развиващите се значителен брой леторасли от заместващите пъпки, ъгловите очи и спящите пъпки. Сорт Мискет червен се развива и плододава добре, присаден върху подложките Шасла х Берландиери 41 Б и Берландиери х Рипария SO4. Не се препоръчва присаждането му върху подложката Рупестрис дю Ло, тъй като по-силно се проявява изресяването.

Технологична характеристика:

По механичен състав на гроздето сорт Мискет червен е типично винен. Гроздето натрупва достатъчно захари – най-често 19,0 – 21,0 %, като запазва задоволителна титруема киселинност – 5,0 до 6,0 g/dm³. Гроздето е подходящо за производството на качествени бели сухи вина. Вината се характеризират с блед сламено-жълт цвят и зеленикави оттенъци, с подчертан фин, нежен и балансиран мискетов аромат, с нюанси на полски цветя. Вкусът е елегантен, хармоничен, с добър свеж финал и дълъг послевкус.

Вариации и клонове: Не са известни.