Мавруд

Наименования и синоними:

Mavrud (Румъния), Mavrоud (Франция), Каушанский (Молдова), Качивела (Поморие, Бургас – България).

Произход и разпространение:

Сорт Мавруд е местен български червен винен сорт лоза. Той е известен от дълбока древност и един от автохтонните сортове, отглеждащ се на най-големи площи в страната, основно в Южна България (Ройчев, 2023). Принадлежи към Черноморската еколого-географска група. Към 2020 г. площите заети с Мавруд са около 1265 ha, което съставлява 3,82 % от червените винени сортове и 2,10 % от всички лозови сортове, разпространени у нас (МЗХ, отдел Агростатистика, 2020).

Ботаническо описание (Ройчев, 2012; ИЛВ):

Млад леторасъл. Коронката е памучесто бяла, с розова окрайнина. Младите листа са силно мъхести от двете страни, към върха памучести, сиво-зелени и слабо розови по периферията. Леторасълът е светлозелен, на ивици виненочервен, силно мъхест, към върха памучест.

Зрял леторасъл. Междувъзлията са средно дълги и дебели със слабо изпъкнали възли, почти цилиндрични, слабо ръбести. Кората е кестеняво-червеникава, с кафяви ивици, по възлите с виолетов оттенък и восъчен налеп. Зимните очи са средно големи, остри.

Лист. Голям (20,1/19,5 cm), петделен, отдолу силно мъхесто-четинест, плътен, нагънат нагоре. Горните странични врязове са най-често затворени, дълбоки, с широко елиптичен отвор и закръглено дъно, често със зъб в основата. Долните врязове са отворени, средно дълбоки, лировидни. Опашният вряз е отворен, дълбок, сводест, широк, с плоско закръглено дъно.

Грозд. Средно голям (16,3/10,9 cm), коничен с крила, полусбит до сбит. Средната маса на грозда е около 300 g.

Зърно. Средно едро до дребно (12,6/12,2 mm), сферично. Кожицата е средно дебела, еластична, тъмносиня, покрита с обилен восъчен налеп. Консистенцията е сочна, а вкусът приятно сладък, свеж. Средната маса на едно зърно е 1,5 – 1,6 g.

Агробиологична характеристика:

Мавруд е късно зреещ червен винен сорт. В района Плевен гроздето узрява през първата декада на месец октомври. В района на Пловдив и Асеновград узрява в края на месец септември или в началото на октомври. Продължителността на периода от напъпване до технологична зрялост е около 170-175 дни. Лозите се отличават със среден до силен растеж, добра родовитост и добивност, които варират по години. При претоварване на лозите, силно се понижава качеството на гроздето. Сортът е силно чувствителен на мана и оидиум. Гроздето е практически устойчиво на сиво гниене. Лозите са със слаба устойчивост на ниски зимни температури, поради което стъбленото му отглеждане е възможно само в райони, където температурите през зимата не спадат под -16°С. Сорт Мавруд няма добър афинитет към разпространените в страната лозови подложки и в мястото над спойката образува т. нар. бруки. Най-висок процент първокласен лозов посадъчен материал, с много добра спойка и силно развита коренова система, се получава при присаждане на подложката МК 4.

Технологична характеристика:

По-механичен състав на гроздето сорт Мавруд е типично винен сорт, с висок процент на твърда фракция в зърната. Това е предпоставка за получаването на богати на фенолни вещества и екстрактивни вина. Теоретичният рандеман на мъстта е средно висок – над 82 %. Съдържанието на захари в гроздето значително варира по години – от 17,0 % до 22,0 % и се влияе силно от натоварването на лозите и климатичните условия в периода на зреене на гроздето. Титруемата киселинност е най-често висока – от 6,5 g/dm³ до 10,5 g/dm³. Гроздето на сорт Мавруд е подходящо за производство на качествени червени сухи вина. Той е един от най-ценните местни червени винени сортове. Вината са интензивно (от тъмночервено до гранатово) оцветени, с умерено висока киселинност, екстрактивни и с оптимално съдържание на фенолни вещества, хармонични. След отлежаване в дъбови бъчви, виното развива максимално качества си.

Вариации и клонове:

От сорт Мавруд са отбрани и утвърдени от ДСК два клона – Мавруд 1 и Мавруд 2. В ИЛВ – Плевен е излъчен като кандидат-клон Мавруд 108.