Гъмза

Наименования и синоними:

Кадарка (Русия), Kadarka (Унгария, Словакия, Франция), Cadarca (Румъния), Scadarka (Сърбия), Blaue kadarka (Австрия), Mor kadarka (Турция), Воднишка лоза, Мекиш, Черна гижа и Врачанско черно (Виденско и Врачанско – България).

Произход и разпространение:

Гъмза е стар местен сорт, отглеждан в миналото на големи площи в Северна България. Представител на Черноморската еколого-географска група. Точният му произход не е установен. Думата „гъмза” е с арабски корен и в превод означава „капризен”. Сортът е разпространен в Румъния, Сърбия, Унгария и по-малко в Австрия, Франция други лозарски страни (Ройчев, 2012). Към 2020 г. площите заети с този сорт са около 1186 ha, което съставлява 3,59 % от червените винени сортове и 1,97 % от всички лозови сортове, разпространени у нас. (МЗХ, отдел Агростатистика, 2020).

Ботаническо описание (Ройчев, 2012; ИЛВ):

Млад леторасъл. Коронката е мъхеста, восъчно-жълта със слаб розов оттенък. Младите листа се силно мъхести, към върха памучести, златистожълти с меден оттенък, към върха белезникави. Леторасълът е мъхест, към върха силно мъхест, зелен с виненочервени ивици.

Зрял леторасъл. Междувъзлията са средно дълги (5 cm), средно дебели, сплеснати. Възлите са кестеняви, слабо издути с виолетов оттенък. Кората е светло-кестенява, при възлите с виолетов оттенък. Зимните очи са средно големи, конични.

Лист. Голям (20,5/20,7 cm), петделен, по-широк отколкото дълъг, нагънат улейообразно нагоре, отгоре е мрежесто набръчкан до дребно мехурест, отдолу силно четинесто-мъхест с ръждив оттенък (характерно). Горните странични врязове са отворени, плитки до средно дълбоки, лировидни, с успоредни страни и остро дъно. Долните врязове са отворени, плитки, често до едва забележими, във вид на остър ъгъл. Опашният вряз е най-често затворен с елиптичен отвор, със слабо възсядащи се дялове и остро дъно.

Грозд. Средно голям (14,8/8,9 cm), цилиндрично-коничен, обикновено с крило, сбит. Средната маса на грозда е около 170 – 180 g (Фиг. 6).

Зърно. Средно едро (14,8/14,6 mm), почти сферично, при сбитите гроздове деформирано. Кожицата е тънка, крехка, тъмносиня, покрита с обилен восъчен налеп. Консистенцията е месеста, а вкусът хармоничен и неутрален. Средната маса на едно зърно е около 2,3 – 2,7 g.

Агробиологична характеристика:

Гъмза е късно зреещ сорт. За района на Плевен, гроздето узрява в края на септември и началото на октомври. Продължителността на вегетационния период от напъпването до технологичната зрялост на гроздето е около 170 дни. Лозите са със среден до силен растеж, висока родовитост и добив. Лозите на сорт Гъмза много често се претоварват с грозде, при което захарите, багрилната материя и екстрактът в него намаляват значително, а качеството на виното силно се влошава. Препоръчва се Гъмза да се отглежда високостъблено, на формировки тип Мозер, с прилагане на къса резитба. Сортът не е склонен към изресяване и милерандрира. Чувствителен е на гъбните болести мана и оидиум и е силно чувствителен към сиво гниене, особено в години с дъждовна есен. Не е устойчив на ниски зимни температури, но има висока възстановителна способност. Поради ниската студоустойчивост се препоръчва да се отглежда приземно при формировки – чашовидна и единичен Гюйо. В райони без екстремно ниски зимни температури, може да се отглежда на стъблени формировки с къси плодни звена – на чепове. Сорт Гъмза се развива и плододава добре присаден върху всички подложки разпространени у нас.

Технологична характеристика:

По механичен състав на грозда сорт Гъмза е типично винен. Има висок процент на зърна в грозда и мезокарп в зърната, в резултат на което и теоретичният му рандеман е висок – над 85 %. Сорт Гъмза се характеризира с умерен темп на захаронатрупване. Съдържанието на захари при технологична зрялост на гроздето (в началото на октомври) е около 20,0 – 22,0 %, а титруемата киселинност – от 6,4 до 8,4 g/dm³.

От добре узряло и здраво грозде от сорт Гъмза се получават вина с яркочервен рубинен цвят, фин плодов аромат, доминиран от малина и типичен смолист, хармоничен и мек  вкус с приятна свежест. Вината са подходящи са за консумация като млади, а при отлежаване (1-2 години) бързо развиват качествата си. По съдържание на ОФС, антоциани и интензитет на цвета се отнасят към т. нар. „по-лек” тип червени вина.

Вариации и клонове:

При сорта Гъмза се срещат редица малоценни вариации, които не се размножават. С много добри стопански качества се характеризира отбрания в ИЛВ-Плевен Гъмза клон N5, утвърден от ИАСАС през 2023 г.